Любимият съученик кърти мивки

От началото на октомври тази година ръководя новия, четвърти по ред в Благоевград,  театрално-дискусионен клуб при 8-мо СоУ "Арсени Костенцев". Спектакълът, който подготвихме за това време се казва "Любимият Съученик".

Група"Усмивка" вече 2 пъти го представя в чисто новата театрална зала в училището. Реалната история на учениците от 7-ми "В" клас разтърси зрителите и провокира много коментари от учители и родители. Последните бяха най-активни на премиерния спектакъл. Няколко майки станаха и изиграха главния герой по различни начини, предлагайки подходи, с които той да избегне неприятния край на случката. Пирон в програмата беше намесата на самия директор на училището Сергей Биров, който влезе в ролята си и на сцената и сложи в ред както учителя, така и учениците! Голям майтап, сериозни вълнения и отговорни решения съпътстваха форум  театъра в училище. Този сравнително нов метод за решаване на проблеми все повече набира сила и в България, благодарение на актьорите от театър "Цвете", които упорито обучават младежи от цялата страна. В идеалния вариант си мечтая до година - две да има клуб по форум театър във всяко училище и така учениците да поглеждат проблемите си отстрани и да търсят сами начини за тяхното решаване.  Можеш да видиш запис от 15 минутното представление, без намесите на публиката, и да предложиш сам/а някой интересен подход, с който главния герой да се измъкне от сдуханата ситуация!

  Гледай видеото ексклузивно по Омай.ТВ!!!

Дамски превръзки от машина !!!

През последните 5-6 години вендинг машините наистина поникнаха като гъби след дъжд на всяко местенце, където се завъртат повече от 500 души дневно. Да, кафе, вафли, коли моли -  всички сме ги виждали, но това, което видях в Художествената академия в София наистина ме изненада - мокри, сухи кърпички и... дамски превръзки!

Просто онемях :) 

Е сигурно много от вас са виждали подобен "мърчандайз", но на мен ми беше за сефте!

Поне мацките от художествената да не ги мислим @

Огнена сутрин в София

11.12.2008, 7:30, Цароградско шосе

Тръгваме към Стара Загора. Търся с поглед колата, която ме очаква, но небето просто ме приковава наподвижен. С минимални движения вадя фотоапарата. поздравявам ви @

Вече 3 месеца без цигари

Здравей!

Най-накрая и аз реших да си направя блог.  Мислех си, че е голям хамалогия, но явно съм се бъркал. И тъй като фраснах една анкетка за цигарите - искам да споделя, че скоро стават 3 месеца откакто и аз спрях да пуша... ОТНОВО.  Нали това беше най-лесното нещо - някой го беше правил стотици пъти, ама кой ли? Май че Оскар Уайлд или се бъркам? Аз лично пуша от 8-ми клас горе долу сериозно и от тогава съм спирал мнооого пъти - за по 1-3-6 месеца.. ама все така се случва, че пак се почва. Но това не е важно! Важното е, че си калявам волята като си поставям предизвикателства и срокове и си ги изпълнявам. Ето последният път, например, на 1-ви септември, реших, че спирам да пуша докато стане готов новият ми проект - "ЕНТУСИАСТИ".  Е, мислех си, че до ноември ще сме готови, но... уви... споразумях с

е със себе си и сега си чакам чинно. Ами не че ми липсват цигарите - дори изобщо, особено при наличието на наргиле с подправки :) 

Мдааа, според мен цигарите излишно затлачват организма ни и губят ужасно много време... тва направо си е е*ало майката - през 10 минути - 7 за цигара... няма такова разхищение.

 Знам, че времето с цигарата в ръка е много специално за пушача, лично, интимно.. време за себе си, но какво, ако отделяме това време за себе си без цигара? какво бихме правили

 тогава - медитация? Ами защо не. Може просто да поседнем на

 любимото си място за пушене и да се порадваме на света, на хубавия ден или красивата нощ, да благодарим, че сме здрави и живи и да си пожелаем нещичко.... еххааа

Айде да си пожелаем нещо!

Трии, чеетириии

..............

Сега си мислете за това нещо всеки път, когато посягате към цигарата. А дали ще я запалите - си остава една малка подробност, която не е нужно да се коментира, хаха :)

Хубав ден от мен: Вен

  

Благодарности на Светлана Илиева за снимките @